Семейната среда може да изгради характера на бъдещия възрастен човек. Но

Семейната среда може да построи характера на бъдещия възрастен човек. Но може и да го пречупи…

Къщата, в която израснах, и хората, с които живях в нея, бяха трамплинът към живота ми като възрастен. Семейството постоянно е трамплин, на който в даден миг би трябвало да застанем и да скочим в морето на живота. Ако при скока от трамплина се закачим на него, оставаме подвластни и най-после в никакъв случай не реализираме пътуването си. Би било хубаво да се отделим от трамплина ус­пешно. Това е допустимо, в случай че трамплинът е здрав. Ако фамилната връзка е устойчива. Ако двойката е ста­билна. Този трамплин има четири значими стълба. Тол­кова са значими, че в случай че не са здрави, нито едно дете не може да върви по него, без да падне.

Първият дирек е любовта

Дете, което не се е чувствало обичано от родителите си, доста мъчно ще успее да обикне себе си.

Човек се научава да обича себе си посредством любовта, която получава от родителите си. Това не значи, че не може да научи това от другаде, само че най-хубавите учи­тели са родителите. Разбира се, дете, което не е било обичано, не може да обича. В подобен случай среща­та му с другите става безсмислена. Без този дирек трамплинът е рисков. Трудно е да се върви по него, тъй като е неустойчив.

Вторият дирек – уважението

Ако в фамилията е липсвало самоуважение, в случай че родителите са се считали за малоценни, тогава детето също се усеща малоценно.  

Ако човек произлиза от семейство, в което не са го уважавали, ще му е доста мъчно да се самоуважава. Семействата, в които има положително равнище на самоуважение, разполагат с подобаващи трамплини. Вирджиния Сатир споделя: „ В сполучливите фамилии съдът със самоуважението на дома е цялостен “. Това значи, че родителите считат себе си за стойностни персони, имат вяра, че децата им са стойностни персони, баща счита мама за стойностна персона, мама счита, че баща е стойностна персона, баща и мама считат, че фамилията им е стойностно, и двамата са горди с дома, който са построили.

Третият дирек – разпоредбите

Правилата са нужни – с единственото изискване те да не са закостенели, а да са гъвкави, еластични, оспорими, опровержими и да подлежат на договор­ка. Във всички случаи обаче би трябвало да ги има.

Смятам, че разпоредбите в едно семейство съществуват, с цел да бъдат нарушавани, и че обвързване на децата е да основават нови, само че също по този начин имам вяра, че този развой стартира след прочут интервал от време, в който те са се научили да порастват в сигурна и предпазена среда. Това е фамилното обграждане. Правилата са нужната рамка на сигурност и предвидимост, нужна за развиването на детето. Дом без правила основава трамплин, на който то не може да застане, с цел да скочи…

Последният дирек – общуването

Искреното и непрекъснато другарство е належащо изискване, с цел да бъде скокът сполучлив.

Общуването е може би най-обсъжданата тематика в книгите по логика на психиката. Четете ги по двойки, обсъждайте ги с децата си, разговаряйте между тях при угасен тв приемник. Този метод оказва помощ за увеличение на общуването, само че не е най-важният. Основният е оня, който стартира с въпросите, заложени откровено: Как си? Как мина денят ти? Искаш ли да си поговорим?…

И върху този дирек – само върху него – бихме могли да изправим останалите стълбове.

Любов, почитание, правила и другарство: от този трамплин детето се насочва към живота си, с цел да извърви първо пътя на самозависимостта, а след това пътя на срещата с другите.

Замислете се за фамилиите си… Кои стълбове са били здрави? Кои – леко разтърсени? Кои са липсвали?

Пътят на срещата – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com